0800 11 977
Гореща телефонна линия за пострадали от домашно насилие

Надежда губи живота си след тормоз от своя син

Надежда губи живота си след тормоз от своя син

Надежда и Любомир Младенови са майка и син. Живеят в един от най-бедните райони на страната – северозападна България. Любомир трудно си намира работа, защото е осъждан два пъти, няма постоянни доходи и през 2013 г. се установява да живее в дома на майка си в село Костенци, Монтанско. Домакинството им е изключително бедно, няма дори течаща вода. Баща му отдавна е покойник, а майката – възрастна пенсионерка с ниска пенсия и влошено здраве. Надежда наближава осемдесетата си година, и страда от няколко хронични заболявания, налага се да пие всекидневно лекарства и да получава подкрепа във всекидневието. Синът ѝ обаче не показва желание да се грижи за майка си, когато е у дома, а и често отсъства, тъй като единствената възможност да заработи някакви средства е спорадична сезонна заетост в други населени места.  

Хората в селото са малко и се познават добре. Виждат, че Любомир злоупотребява с алкохола, че изпива парите от пенсията на майка си и ги пропилява в хазарт. Това лишава домакинството от единствените постоянни, макар и минимални доходи, и обрича възрастната жена на глад и тотална нищета.

За да помогнат на Надежда, кметската наместничка, заедно с роднина на семейството убеждават възрастната жена да получават пенсията ѝ, и да се грижат за плащането на тока и пазаруването на основни хранителни продукти – дейности, която тя не е в състояние да извършва сама, а синът ѝ неглижира. Скоро след това, при едно от посещенията си, племенницата ѝ забелязва влошаващото се здравословно състояние на Надежда, и се наема да организира настаняването ѝ в дом за възрастни хора, където би живяла в по-добри битови условия и с постоянни грижи. Междувременно Надежда споделя пред роднина от селото, че Любомир я бие. През юни 2014 г. документите са готови и след няколко разговора с нея, жената ги подписва, а близките ѝ остават в очакване на решението за настаняване, за да я изведат от окаяното и опасно за живота и съжителство със сина ѝ.

На 11 август 2014 г. в селото раздавали пенсиите. По силата на традиционната уговорка, роднината на Надежда взима пенсията ѝ и отива в дома ѝ, за да се разберат какво да ѝ напазарува. На неколкократните му повиквания обаче никой не се отзовава. Човекът влиза в къщата и открива възрастната жена да лежи в безпомощно състояние. Обажда се на други близки и вика Спешна помощ. Кметицата, която също се отзовава на повикването за помощ обаче, забелязва, че по лицето на жената има синини и кръвонасядания. Пристигналият екип на Спешна помощ установява високи стойности на кръвното и я отвежда в най-близката болница.

В същия ден Любомир се прибира много късно вечерта. В дома му го открива повикания местен полицай, който се опитва да събере информация за състоянието, в което по-рано е била открита Надежда. Синът първоначално отрича да е посягал на майка си. Впоследствие разказва, че ден-два преди това имали скандал, тъй като се прибрал късно, бил гладен, а майка му дала последния им хляб на кучето. Признава, че я е бил, но по неговите думи – малко.

Междувременно възрастната жена е настанена за лечение в хирургичното отделение на Монтанската болница, с данни за травми с различна давност и тежко недохранване. След като идва в съзнание тя сама споделя с медицинския екип, че синът ѝ я биел редовно и често се случвало да не яде с дни.  Въпреки усилията, положени в лечебното заведение, на 15 август 2014 г. Надежда умира в болницата от усложнения, в следствие на нанесения ѝ побой.

Синът ѝ Любомир е осъден на шест години лишаване от свобода, като съдът приема „тежкото финансово и материално състояние на извършителя, собствените му разбирания за нещата от живота, свързани с ниското му съзнание и култура“ за смекчаващо вината обстоятелство.

Повече информация за присъдата, както и пълните мотиви на съда можете да намерите тук