0800 11 977
Гореща телефонна линия за пострадали от домашно насилие

Ивелина умира, защото един мъж не приема отказ

Ивелина умира, защото един мъж не приема отказ

Иво и Ивелина се запознават случайно през 2010 г. – животът ги среща в жилищния блок, в който е неговото жилище и нейния офис. Ивелина работи като застрахователен брокер, а младият мъж е полицай от Охранителна полиция. Запознанството им води до постепенно зачестяващи посещения на полицая, който привидно събира информация за различни застрахователни продукти, но интересът му към момичето е видим за всички, споделящи офиса.

През месец юни 2011 г. Ивелина се мести да работи в друг офис. Посещенията на Иво обаче продължават и на новото място, дори стават все по-чести и по-притеснителни. Младата жена моли своя колежка да говори с него, за да го убеди да я остави на мира. Разговорът дава резултат и временно посещенията спират. Не след дълго обаче Иво отново започва да се появява регулярно в местоработата на младата жена и да я безпокои по телефона. Ивелина споделя с приятелка, че опитите му да привлече вниманието ѝ са все по-натрапчиви – Иво изпращал десетки текстови съобщения, някои от които с абсурдно съдържание – например,  че за една година бил изкарал „ 100 000 лева като полицай и че можел да я заведе до всяка точка на света, където пожелае“. Един ден Иво се появява неочаквано в офиса на Ивелина, носейки като подарък фалшива карта на служител на Министерството на вътрешните работи с нейна снимка. Обяснява пред колежката ѝ, че в случай на проблеми, може да се легитимира с нея.

През пролетта на 2012 г. Ивелина отново сменя местоработата си. Промяната обаче не ѝ помага да се отдели от Иво и тя споделя с приятели, че той не само продължава телефонния тормоз, а  почти постоянно я следи с автомобила си. По-късно от справката на мобилния оператор става ясно, че само за едно денонощие през лятото на 2012 г. има 155 повиквания и текстови съобщения от неговия към нейния телефонен номер.

В този период обсесивното поведение на полицая към Ивелина става все по-видимо за близките и колегите ѝ и все по-непоносимо за нея. Приятелите ѝ забелязват, че той се появява неканен почти винаги, когато тя излезе в свободното си време, държи се натрапчиво, демонстрира, че не може да бъде изгонен, парадира със значителни средства. Особено впечатление им прави, че винаги носи служебния си пистолет и често си позволява да го вади в заведения и да го оставя демонстративно на масата. Полицаят показва честа и бурна ревност към Ивелина, като съвсем открито заплашва нея и придружителите ѝ с физическа саморазправа – разказва как ще повика „приятели от Монтана да счупят ръцете и краката“ на мъжа, когото смята за свой конкурент, и добавя многозначително, че запалил автомобила на своя бивша приятелка, а на друга взривил входната врата. По-късно тези твърдения се потвърждават – Ивелина не е единствената жертва на патологичния интерес на Иво. По същото време друга жена получава същия израз на „любовта“ му – непрестанен телефонен тормоз, придружен с посещения в дома ѝ, при които той я заплашва с пистолет и ѝ казва, че ако не тръгне с него, ще я застреля. Младата жена била принудена да напусне града и да замине за Черноморието. Вбесеният полицай започва да заплашва майка ѝ, че ще я намери и ще я убие, а входната врата на апартамента им е опожарена.

В деня преди фаталната развръзка в отношенията между Иво и Ивелина, тя за пореден път му пише с молба да спре да ѝ звъни или търси по какъвто и да било начин, блокира и достъпа му до нейния профил в социалните мрежи. Това предизвиква Иво да пристъпи към крайни действия. Той се свързва с двама свои познати и заедно тръгват след Ивелина. Следят я цяла вечер, докато тя се опитва да се събере с приятели, с които имат предварителна уговорка да посетят заведение, и на няколко пъти Иво я спира, заплашва я и се опитва да препречи пътя на колата ѝ с товарния автомобил, с който се придвижва. Това минава границата на търпението и Ивелина, заедно с придружаващите я приятели, отива в районното полицейско управление, за да подаде жалба срещу Иво. Оплакването ѝ предизвиква полицеския инспектор да се свърже веднага с по-младия си колега и да го предупреди да прекрати тормоза над жената. Междувременно Ивелина разказва на дежурните цялата хронология на тормоза срещу нея и се уговаря с тях в първия работен ден да подготви всички материали и да се срещне с началника на полицията, на когото да ги представи, за да започне проверка. След това напуска полицейското управление и се опитва да продължи планираната вечер с приятелите си. Посещават ресторант, след това дискотека. В дискотеката малко след тях обаче се появява и Иво, който непрестанно следи Ивелина. В малките часове на нощта компанията на младата жена напуска заведението. Спират се отвън, за да си вземат довиждане и да организират прибирането си – някои с такси, други пеш, трети с автомобила на Ивелина. Докато всичко това се случва, двама от приятелите забелязват Иво, който с бързи стъпки се приближава до отворената лява врата на врата на колата, в която Ивелина седи. Мъжът се навежда към нея, вади пистолета си и я прострелва няколко пъти в главата.  

Повече информация за присъдата, както и пълните мотиви на съда можете да намерите тук